Зима е и всичко светлина е! На децата първа радост е играта.
Gentian ще им помогне да са разумни и щастливи.
С огънят играят - светло е,нали?
Но и опасно е,уви!
Можеш да прилагаш по живо и по здраво веднага щом усетиш ти,че там проблемът се таи.
В детето зор ще видиш - избухливо, гордо, независимо.
Лъч от светлина му дай - на дрехите сложи,
безцветен аромат ще го сломи,
тинтявата директно ще го повали.
Макар и трудно, пак опитай ти!
Безброй, безброй цветя около вас - не търси друг начин.
Водата лековита е тъй както и блатната теменуга е!
За децата дар и слово е от небесата.
Ширят се земите небесни - децата и цялото съсловие светлинни същности, които идват, за да ви научат на прошка и търпение....които идват да ви изцерят!
Уханно свежа е зъбната трева*, от която всеки може ползва - лековита, чудотворна и могъща е. Повярвай в нея - тя затова е тук - да ни възнесе към по-развити светове.
Животът тук омаен е - не се мъчи, уви - не знаеш, следва веселба и безкрайни дни на щастие и мъдрост.
Пророци много, уви - малцина знаят за това,
че враг е твойта самота.
Безгрижие те чака - само думи са - слова.
Трябва семенцето да пожънеш за безкрайна веселба!
Вариш и пиеш - нима малко е това?!
Когато водната скала нежно те погали с любовта, разбирането и търпението на вечността -
укроти, забрави, спомни си твойта истинска същност.
Свържи я с теб в безкрая и помни - това е твоята душа!
Немож отрича - немож забрави!
Водна роза не прескачай - откъсни.
Дар любим и пререкание горчиво отмени.
Тя ще те избави от дяволски забрави.
Може много тя - позволи й -
нека е до теб в добри и лоши дни!
Семенце до теб стои както и човекът си стои.
Уж умен, уж е жив, а лицето му - бетон.
Корен здрав му дай от клетата могила дето пази двор на родопчанка,
дето скрила се е самодива Дива джанка!
Люби или проклинай - изборът е твой!
Давай смело - и животът си е твой!
Солна нива прекопай - дерзай!
Моята душа те кани - танцът жив е там,
в гората на цветята дето мержелее в розово и бяло - осанката на дива ябълка!
От лошото ще те избави и мини покрай - отмени,
докосни се до твоята същност, стрес и работа хвърли,
че беди те чакат до безкрай!
Столетникът е там - бял бор нарича се!
Със замах отсича - по живо и по здраво ги изпраща
онези дет не слушат,а само хленчат до забрава.
Вкопчили са се в проблеми и не знаят от къде им идва.
Сутрин се поглеждат в огледало,
но не виждат нищо, освен лицето бяло -
гледа ги озадачено - ти пък кой ли беше?!
Мимоза вземи и премахни отрови тежки от небе, храна и дим безкраен.
В лицето нежно погледни - то цялото кърви.
В нощите безкрайни втренчено се гледа и мълви
колко много го боли!
От обиди и горчиви думи страда цял един народ -
затова му дай един успешен глог.
Мента, валериан ги забрави
щом имаш от цикорията, нали?
Ведро ще погледнат, ще си кажат - ах, мога бе,нали?!
И лицата бели ще им грейнат,
усмивки до небесата ще изгреят,
слънцето ще видят - даже и ще му завидят!
Пак ще мрънкат, че е по-високо,видиш ли, от тях,
ама ще се кротнат, ще помислят и пак ще се усмихнат - ще отминат!
В думи тежки ти недей се вглежда - няма да намериш смисъл!
Недей ги поглежда!
Мразиш, страдаш - и какво спечели?!
Скъп приятел или враг?!
Мощна трепетлика е край тебе, тъй както и сърцето твое неуморно трепка!
По безкрайни тегоби и мъгли където ходиш ти -
вземи, почувствай лекотата, ведростта и ги заземи!
Корени пусни!
Повет - във вятърничави помисли недей връхлита ти,
имаш работа,нали?!
Помечтай - пък се върни - колко хубаво,нали?!
Морска сол вземи и почисти!
Бедно е сърцето на моряк незнаен,
вкопчен във вълни и бури - нощем спи - денем бди,
живот на вятъра ехти!