"Д: Ще си отида скоро и моето време ще дойде, но още не - аз винаги съм тук и сега - била съм и ще бъда!
Това тяло вече не ми служи. Искам да живея в ново,с което да бъдем в унисон.Ти не желаеш ли да живееш с някого в унисон?! Дълги години се опитвах да ме чуят...уморих се!
Аз: Желаеш ли да кажеш нещо на ... чрез мен?
Д: Колко много я обичам и милея за нея!
Всяка секунда,минута и час
аз живях с нея, аз се борих с нея
аз бях там,и тук,и сега - аз съм и ще бъда!
Виж ме,почувствай ме с всеки неин дъх и ще разбереш колко уморена вече съм!
Сърце не чува, говор няма
ни болка,ни стон, звукът се извива
Тишината пробива си път
вдишай - издишай, изхвърли ме навън
Вечно Твоя, Любов!
В очите й виж, бледо-жълта съм сега
нима светлина има,кажи?!
Колко любов може да поеме
това сърце огромно, но празно?!
Тупти,но затихва,затуй що бегло изхвърля любов.
Пронизва го меча отровен
от тежки обиди и думи горчиви
Недей, недей тъгува за мен,
Твоя Вечна Голяма Душа!"
